Интервю с директора на Ботаническата

http://www.vlastta.com/nivo1.php?id1=&id2=&id3=465&table=interviuta&sluchai=1

Огнян Илиев, Директор на Университетска ботаническа градина – Варна пред Vlastta.com
06/07/2009



Годишно през Ботаническата градина във Варна стаж преминават средно между 500 и 600 студента от 6 специалности и три факултета – Биологически, Геологогеографски и от Исторически (на мястото има открито антично римско селище). На територията й има чуждоземни дървета и храсти от 278 вида на възраст 50-60 години, 94 вида тревисти растения от 32 семейства, 14 от които са в Червената книга, 235 вида лечебни растения, а освен тях -6 вида редки животни застрашени от изчезване.

През 2002 г. градината става обект на съдебен спор между СУ „Св. Климент Охридски” и манастира „Св. Св. Константин и Елена” в едноименния морски курорт.

Страна в съдебния спор е и фирмата „Сийланд пропъртийс” АД, на която манастирът още същата година е прехвърлил голяма част от оспорваните земи (над 200 дка) срещу коли и 250 хил. лв.

Ботаническата градина не е включена в защитените зони по „Натура 2000” по неизвестни /или добре известни/ причини.

Днес, Ботаническата градина е вписана в проекта за ОУП на гр. Варна, като курортен комплекс, което означава строителство.




Срещата с Огнян Илиев, Директор на Университетска ботаническа градина – Варна има за цел да хвърли светлина върху сложните имотни, градоустройствени и екологични проблеми надвиснали над Ботаническата градина.

Г-н Илиев, какви са претенциите на манастира „Св. Св. Константин и Елена”?

Огнян Илиев:
Претенциите на манастира “Св. Св. Константин и Елена” са, че притежават земи на това място и в тази връзка са подали молба до Поземлена комисия за възстановяване на имот.

Имат ли някакви документи в полза на своето искане?

Огнян Илиев:
Нямат абсолютно никакви документи, всичко е на база на легенди и предания. По време на делото изкараха двама свидетели, които си спомняли, че тук местността се казвала “Манастър йолу”, което означава “манастирски път”. Ако това е основание за връщане ...

Разбирам, че тази есен ВКС трябва да се произнесе окончателно по този казус. Коя страна е губещата пред съдебните инстанции през всичките тези години?

Огнян Илиев:
Обжалва т.нар. ответна страна, т.е. манастирът и фирмата “Сийланд пропъртис” АД. Може да се каже, че делото е спечелено. На всички инстанции се приема, че манастирът и сключилата с него сделка фирма нямат права върху тези терени и, че те са незаконно възстановени – липсват документи и правни основания за това.
Каква е собствеността по документи?

Огнян Илиев:
Земята на Ботаническата градина има акт за публична държавна собственост.

Къде е проблемът тогава?

Огнян Илиев:
Проблемът е, че Софийски университет не може да бъде страна по делото. То би трябвало да се води, или поне да бъдат привлечени като страни, Министерството на образованието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ние на няколко пъти сме писали писма и до двете министерства, но общо взето, отговорът винаги е бил, че ще се намесят, ако делото бъде изгубено.

Как разбрахте за решението на поземлената комисия? Веднага ли заведохте дело срещу него?

Огнян Илиев:
Първото решение, с което се дават 206 дка на манастира е още от 2001 г., а второто е от февруари 2002 г. С него им се дават още 21 дка. Всичко обаче става тайно и никой не информира университета за това. Ние разбрахме случайно, че нещо се случва от помощния кадастрален план за възстановената собственост. После всичко стана ясно, след като от “Сийланд пропъртис” дойдоха да демонтират оградата, за да вкарат фургон и да си пазят имота. Това стана на 22 септември 2002 г. Ние веднага изискахме преписки и още същата седмица, заведохме дело.

Интересното в случая обаче, не е делото, което си върви по нормалния ред, а самите решения на поземлената комисия и нейните действия. Ние изпратихме молба до Министерството на земеделието, като неин принципал, да се проверят двете решения. Назначената от министерството проверка установява, че решенията на поземлената комисия са незаконни. Това беше по време на министър Мехмед Дикме, който отправи искане до комисията да си измени решенията, но нейният председател отказва.

Кой е председател на поземлена комисия по това време?

Огнян Илиев:
Тогава беше Петър Бегажев. Той беше уволнен дисциплинарно, тъй като отказа да си измени решението. Има и парламентарно питане и в отговор министърът отговоря, че Бегажев е уволнен и, че ще бъдат възстановени земите на Ботаническа градина. Това обаче не се случи, тъй като решенията трябва да бъдат изменени от органа, който ги е издал, в случая – поземлената комисия. На наше писмо до министерството, с което настояхме да се приключи процедурата, ни бе отговорено, че искането е издадено и е изчерпан административния ред за въздействие върху комисията. Т.е. висшестоящият орган, Министерството на земеделието, потвърждава, че решенията са незаконни, иска те да бъдат изменени, но те продължават да действат и да се въртят из правния мир. Подчертавам, че е въпрос на съвсем елементарна процедура да бъдат отменени решенията по разпореждането на министерството, за да се приключи със съдебните дела. Това е един парадокс.

Каква е общата площ на Ботаническа градина?

Огнян Илиев:
Общата площ е 361 дка, от тях над 200 дка се възстановяват на манастира, като пак ви казвам, няма никакви документи. Всъщност, важно е да се знае, че историята е на около 150 години. Вадят се някакви факти от дела, които води гръцкото църковно настоятелство срещу Българската държава на основание на султански ферман, с който се създава българската епархия. Според него Варна и 40 села на север от града, както и Поморие, и Асеновград, остават към Гръцката патриаршия. След Освобождението обаче всички имоти на гръцката православна църква преминават в собственост на българската държава. Забележете, не са наследени от българската църква, а стават държавни. За тези земи е и спорът между гръцкото църковно настоятелство и българската държава.

Т.е. като доказателство пред поземлената комисия се вади дело от края на 19 в.?

Огнян Илиев:
Да, при това дело, което гръцкото църковно настоятелство губи. След това имотите преминават на разпореждане на т.нар. Окръжна постоянна комисия, която е държавен орган. Още повече, че имотите не могат да бъдат индивидуализирани, защото няма кадастър и яснота за границите, които са заемали преди повече от 100 години. А и аз, доколкото знам, Законът за собствеността и ползването на земеделските земи касае връщането на имоти, които са били иззети след 1944 г.

Добре, след като правото е на Ваша страна, как ще си обясните факта, че проекта за ОУП на Варна предвижда вашето преместване?

Огнян Илиев:
ОУП предвижда ние да се преместим в реституираните частни имоти на север от нас с интересното разсъждение, че за Ботаническата градина се водят дела в момента и не е изяснена собствеността. Излиза, че понеже тук не е изяснена собствеността, се счита за по-удачно да се измести Ботаническата градина върху частните имоти, за които собствеността е изяснена. То си го пише в обяснителните записки към плана и тук сме предвидени за курортни зони и комплекси в зелена система. Няма да коментирам законовите основания и това, че според последните изменения на ЗУТ категорично се забранява да се променят предназначения и да се реституират земи на Висши учебни заведения. Още повече, че се забранява и промяна предназначението на съществуващи зелени площи. Интересно е още, че предвидените в ОУП курортни комплекси в зелена система съвпадат с тези имоти, за които се води дело! За останалите 160 дка няма проблем. Там ще продължи да си бъде ботаническа градина, но точно тези 200 дка, как са го измислили не ми е ясно, са предвидени за застрояване под една такава благовидна форма.

Ние имаме уверенията и на Кмета, и на Председателя на ОбС, че плана няма да бъде приет в този вид, но това са само уверения.

Кога Ви бе обещано това?

Огнян Илиев:
Още миналата година април месец, когато бе подписано споразумение между университета и общината, въпросът бе повдигнат. Така че има някакъв поет ангажимент, остава той да бъде изпълнен.

Това добре, но междувременно планът мина на две съвместни заседания на националния и общинския експертен съвет по устройство на територията...

Огнян Илиев:
Ами да, мина. Има и писмо, подписано от ректора на университета и изпратено до кмета, председателя на ОбС, областния управител, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда и водите, което сигнализира, че в този си вид ОУП нарушава разпоредбите на закона. Ние документооборота сме си го спазили и сме информирали представителите на местната власт за проблема. Вярно е, че планът не се прави от общината, а се прави от ТПО – Варна. Те го правят, но го приема друг.

Вие твърдите, че има закононарушение. Подведен ли е някой под отговорност?

Огнян Илиев:
Сезирали сме прокуратурата. Резултатът от направената проверка по случая гласи, че закононарушение има, но досъдебно производство не е образувано с мотива, че поземлената комисия е колективен орган няма как да бъде определено кой носи отговорността. И понеже не може да бъде намерен виновен, няма как другите да бъдат привлечени за съучастие!

Вярно ли е това, че територията на Ботаническа градина не влиза в системата на Натура 2000 ?

Огнян Илиев:
Да, така е. Ние сме си подали документи за Натура 2000, от там обаче ни извадиха. Ние бяхме обявени за защитена местност, но решението на Министерството на околната среда и водите беше отменено от петчленен състав на Върховния административен съд с председател Андрей Икономов. За него може би сте чували покрай отмяната на Камчийски пясъци, на Странджа… Той е един и същ – специалист по отменяне на актовете за защитени местности.

Кой атакува заповедта на министъра?

Огнян Илиев:
Заповедта, като административен акт е обжалвана от манастира и от “Сийланд пропъртийс”. След като тя бе отменена с мотива, че в процедурата по обяваването на градината за защитена територия не са поканени двете обжалващи страни, като претенденти за собственост, ние започнахме нова процедура. Тогава обаче представителите на общината, на областната управа, на Министерстото на земеделието и горите, като членове на комисията, гласуваха против. Защо, не знам! Ще кажа само, че представител в комисията от областна управа бе Марияна Генчева, която преди това, като член на поземлената комисия, е била докладчик на решението за връщането на земите на манастира.




Разговаря: Ирина Карпузанова