Състоя се нова среща с участниците за пленарната зала

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=689523



Макетът на колектива на арх. Жеко Тилев представя визията за парламентарна зала на един от двата първопремирани проекта


Обществена дискусия за приключилия неотдавна конкурс за нова пленарна зала в дворното пространство на парламента на пл. "Александър I" е проведена на 11 март във фоайето на зала "София". Публично стана ясно, че арх. Георги Стоилов, водещ проектант на поставения на трето място проект на "ИНАМ обединение", обжалва решението на журито пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В мотивите се посочва, че са нарушени програмата и заданието при оценка на поставения на първо място проект на колектива на арх. Танко Серафимов. Имало излизане извън регулацията, а предложението за застрояване на пространството не било съобразено с конкурсната програма и разпоредбите на Закона за устройство на територията. Освен това се нарушавали архитектурата, фасадите и главния вход на сграда с висока историческа значимост, проектирана от архитектите Цолов и Васильов. В писмото до КЗК се оспорва и оценката на проекта на ИНАМ, получил трета награда. Очаква се в срок до 10 април комисията да се произнесе, за да стане ясно дали могат да продължат преговорите с представителите на двата колектива, получили първи премии – на арх. Серафимов и на арх. Жеко Тилев.
Третирането на архитектурните конкурси като търгове продължава да вълнува силно професионалната общност. Основните конфликти могат да бъдат редуцирани чрез Наредбата за провеждане на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране, смятат от камарата на архитектите и съюза на архитектите. Изработена е преди година от камарата на архитектите и е подготвена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. На заседание в четвъртък правителството я одобри като наредба на Министерския съвет на основание на Закона за обществените поръчки. Тя регламентира провеждането на конкурсите за проект, но изпуска фази на устройствено планиране. Извън обхвата й остават обезщетенията при конкурси, проблемите с авторски права и др.
Конкурсът за проект е определен като специална обществена поръчка. С него възложителите могат да вземат най-доброто решение на поставената с конкурса задача чрез конкуренция на идеи и визуалното им представяне. Конкурсите могат да бъдат явни и тайни, едноетапни и двуетапни, със или без присъждане на награди или плащания. Регламентирани са т.нар. конкурси с платено участие (контрактуване), при които възложителят заплаща на избрани от него лица, за да осигури изявени автори в съответната област, съобщи правителствената пресслужба.
Наредбата регламентира определянето на наградния фонд и разпределянето му между класираните проекти. При едностепенен конкурс наградният фонд за първо място ще бъде най-малко 30% от него, за други награди – до 50%, а за поощрения – до 20%. При двустепенен конкурс той ще се разпределя за първия етап – до 25%, за втория – най-малко 75%.
Конкурсите се оценяват от независимо жури. Броят на членовете му зависи от сложността на конкурса. Участват представители на възложителя и професионалисти, които могат да бъдат посочени от съюза на архитектите, камарите на архитектите и на инженерите в инвестиционното проектиране, както и от други браншови организации с отношение към конкурса. Членовете на журито трябва да отговарят и на редица други изисквания, за да се избегне конфликт на интереси. Възложителят организира изложба на проектите и обсъждане, в което задължително участва председателят на журито или негов заместник. За мнението на КАБ - вж. стр. 21.