От доклада на МВФ за България

Икономическият растеж ще остане слаб и тази, и следващите години
Все още се очаква брутният вътрешен продукт да расте, но инвестициите в имоти ще намаляват

http://sg.stroitelstvo.info/show.php?storyid=697226

От доклада на МВФ за България
Увеличаването на капиталовите потоци към България е създало значителни вътрешни и външни дисбаланси в икономиката. Спирането им заради кризата сега означава, че те ще трябва да бъдат коригирани, причинявайки спад в икономическия растеж.

В България има огромна разлика между националните спестявания и инвестициите. Това означава, че разликата (равна на близо 27% от БВП) е финансирана основно с чужди пари – преки инвестиции и заеми.

Икономическият растеж до момента в голямата си част е реализиран в нетъргуемия сектор, най-вече финансови услуги, строителство и недвижими имоти (тоест не през износа).

Същевременно печалбите в производството в последните години са намалявали, докато инфлацията и
заплатите са нараствали. В нетъргуемия сектор маржовете са се запазили стабилни и са привличали още инвестиции. Капиталовите потоци към него сега спират – със съответните последствия върху икономическия растеж.

Икономиката е станала особено уязвима по линия на платежния баланс. Външният дълг се е увеличил до 111% от брутния вътрешен продукт.

Несъответствията между чужда и местна валута са особено големи. Корпоративният сектор има голяма пряка изложеност към чужда валута, а банковият – непряка, заради кредитирането в чужда валута.

Нефинансовият корпоративен сектор е особено изложен на риск. Той има голям дълг, висока изложеност към чужда валута и голям краткосрочен дълг.

Домакинствата са сравнително по-слабо уязвими. Техният дълг е 37% от брутния продукт, една трета от който са ипотечни заеми. Заемите в чужда валута са едва 8% от БВП.

Тези слаби места могат да излязат на преден план, ако капиталовите потоци (преки чужди инвестиции и заеми от чужбина) спаднат рязко. Ако това стане, частният сектор ще трябва съответно да нагоди съотношението между спестявания и инвестиции.С пресъхването на новото финансиране лошите заеми могат да нараснат рязко, а тези в корпоративния сектор обратно ще окажат ефект върху банките. Това ще удари по капитала на банките, връщайки се обратно в икономиката под формата на още по-малко нови заеми.

В резултат на недостиг на капитал и влошаващите се прогнози за региона на Централна и Източна Европа чуждестранните банки, които държат над 80% от активите на българската банкова система, са спрели отпускането на заеми. Местните им подразделения сега трябва да финансират растежа на заемите чрез привличане на депозити. Лихвите по тях са нараснали значително, а банките са станали изключително предпазливи. Ръстът на кредитите за неправителствения сектор се е свил до 1.2% през декември на годишна база при 66.6% година по-рано.

Намаляването на изискваните минимални задължителни резерви на банките е изиграло своята роля за пазара, сваляйки междубанковите лихви, но в същото време се е отразило и в намаляването на международните валутни резерви на централната банка от 14.2 милиарда евро в края на октомври до 12.7 млрд. в края на декември и с още 600 милиона евро в първите десет дена на януари. (това означава, че тези пари са изнесени от България). Тенденцията е прекъсната през февруари, когато резервите се увеличават със 100 млн. евро.

Според отчетите банките са стабилни, но високият ръст на кредитите доскоро означава, че истинските им слабости ще се проявят едва след като кредитът спре.

Те са изложени и на предизвикан валутен риск, особено в нетъргуемия сектор (в който са недвижимите имоти и строителството) заради евроизацията на активите им. Платежоспособността на банковия сектор "виси" на валутния борд.

Вълната на капиталовите потоци се очаква да затихва през 2009 г. Световната финансова бъркотия веротно ще намали паричните потоци към Централна и Източна Европа, включително България. Бягството от риска в глобален план ще намали преките чуждестранни инвестиции, а местните подразделения вече няма да получават големи капиталови трансфери от банките майки, за да финансират растежа на кредита.

В същото време спадът на външното търсене и цените на стоките може да доведат до намаляване на българския износ и спад в туризма. Това отчасти се наблюдава в последните месеци, след като експортните индустрии бяха силно ударени, включително от резкия спад в цените на металите.

Екипът на Фонда сега предвижда растежът да се забави до 1% през 2009. Тази прогноза е по-ниска от очакваните 2% по време на мисията му през декември и 6-те на сто през цялата 2008 г.

Спадът на растежа е до голяма степен следствие от очаквания рязък спад в нетните капиталови потоци – от 27% от БВП през 2008 до 10% през 2009. Свиването на финансирания от чужбина банков кредит и на преките чуждестранни инвестиции ще доведе до спад във вътрешното търсене от 3%.

Икономическият растеж ще остане слаб и през 2010 г., а дори през следващите се очаква да бъде под нивото от бума, тъй като е малко вероятно капиталовите потоци да се възстановят от предишните нива.

Инфлацията също ще намалее рязко – от 12% през 2008 г. до 4.7% през 2009, подпомогната от резкия спад на цените на стоките.

Тези предвиждания са предмет на необичайно голяма степен на несигурност и има значителна опасност растежът да се забави дори още повече. По-дълбока от очакваната рецесия при търговските партньори на България и рязък спад на плаващите валути в региона могат да доведат до по-бърз спад в износа. Нетните капиталови потоци може да спаднат с повече, отколкото се очаква, а финансовата криза от други страни в региона може да се прехвърли към България. Рецесия в строителния сектор и спад в цените на имотите може да увеличи броя на просрочените заеми и загубите, свързани с тях, което би се върнало обратно в икономиката чрез отслабването на банките и предлагането на кредит.

В алтернативен, илюстративен сценарий, при който нетните капиталови потоци се забавят до около процент от брутния продукт, икономиката може да се свие с 3%. Този сценарий ще бъде предизвикателство за политиците и ще изисква силни корективни мерки. Спадът в международните валутни резерви ще бъде по-ясно изразен, докато при отсъствие на коригиращи мерки фискалният излишък може да се обърне в дефицит от 2.5% от БВП през 2009 и да нарасне още след това.

Краят на бума, движен от притока на капитали, поставя значителни политически предизвикателства. Най-непосредственото е предпазването от опасността спадът в притока на капитали да отключи криза на доверието, която може да направи особено уязвим частния сектор. Следващото предизвикателство е да се осигури достатъчно гъвкавост на икономиката, така че да се приспособи към спада в нетъргуемия сектор и да пренасочи ресурси към търгуемия.

В много отношения България влиза в настоящия цикъл на забавяне в силна позиция. Публичните финанси са в добра форма, с един от най-големите излишъци в Европа. Балансите и на правителството, и на централната банка са силни, с големи валутни резерви и значителни буфери, акумулирани във фискалния резерв.

Мисията на МВФ и властите се съгласиха, че ключовата задача за прилаганите политики е да се поддържа доверието във валутния борд. Освен поддържането на финансовата стабилност ключов инструмент е поддържането на големи фискални излишъци, не само защото са опора на валутния борд, но и защото фискалният резерв е важен щит, ако възникнат проблеми, включително такива във финансовата система.

Повишванатено на заплатите в последните години изяжда конкурентноспособността според експертите на фонда. Въпреки това данните им показват, че то е далеч под ръста в страни като Румъния, балтийските държави, Словакия и Унгария в годините от 2000 до 2007. Цените все още са на около 40% от средноевропейските и са най-ниските в Европа.

Експертите на МВФ изчисляват, че реалният валутен курс на страната е надценен със 7 до 20%, макар да признават, че това все още не представлява проблем. Според тях обаче последните промени в стойността му са били много бързи и затова предупреждават, че ръстът на заплатите трябва да се забави. Те са ниски според европейските стандарти, но същото важи и за производителността на труда, затова според тях всяко увеличение трябва да съответства на ръст в производителността.